Какво е авторски театър според ФАТ?
В проведените три дискусии с творци на авторския театър* се докоснахме до важни точки, на които се опряхме, за да намерим определението, което търсим.
Започваме с това, че отговор на въпроса „Какво е авторски театър?“ по принцип за всички творци по целия свят не се ангажираме да дадем, защото „колкото автори, толкова и формулировки“.
Определението, което ще представим не изчерпва проявленията на авторския театър и няма амбицията да го дефинира в неговата същност, а по-скоро да фокусира определена територия, която би могла да бъде част от него.
Нашата цел не е да попаднем във философски дискусии, а да осигурим пространство за среща и изява на творците, които създават авторски представления.
Формулировките, които ще споделим- е възможно да отговарят само за част от авторските представления, но това в случая, ще е фокусът на ФАТ и отговорът на въпроса ще важи за селекцията на представленията и за комуникацията с публиката и медиите, като ще уточняваме, че това е авторският театър, който ФАТ ще представя без претенции да обхващаме целият спектър по темата.
Преди да продължим нататък, ще направим едно важно уточнение – фокусът на Фестивал на авторския театър – ФАТ е върху продукта, процеса и резултата. В центъра е магическият процес на създаване, страстта на участниците и финалният образ, който се споделя с публиката. А не върху начина, по който е продуцирано представлението, както и не е от значение типа заетост на актьорите в продукцията – на какъв тип
договор са или какви са условията на работа.
- Авторският театър (АТ) е театър, чиято драматургия е създадена от режисьора на спектакъла в колаборация с екипа на представлението. Авторът/ите
присъства/т на създаването, а в някои случаи – дори на всяко представление. - Авторският театър (АТ) е спектакъл, чийто автор/автори са екипа на самото представление за всички части, във всички негови компоненти, целият продукт
е плод на екипа от хора, които работят заедно, на едно място. - АТ е театърът на уникалната творческа индивидуалност и уникалното вътрешно човешко съдържание, което е безкомпромисно защитено и изявено в
пространството на един спектакъл и един театрален процес. - Авторски театър е когато няколко души са вдъхновени от една нова идея, за която още няма написан текст и те като откриватели започват да създават този
текст, това представление се случва за пръв път и заедно започват да работят по тази идея в единомислие. - Не е задължително авторският театър да е създаден в синергия, както е възможно и да бъде моноспектакъл, акцентът е върху уникалното вътрешно човешко съдържание и умението на артиста да изгради свой почерк, свой стил и свой собствен театрален език.
Основното разграничение, което поставяме като организатори на ФАТ- е между
драматургичен театър и авторски театър.
Драматургичният театър (ДТ) работи с вече написана пиеса, която бива поставена от режисьор и макар той също да е автор на интерпретацията, това е драматургичен театър. Драматургът е написал пиесата някъде, някога, без да има личен контакт с режисьора и изпълнителите. Произходът на текста е това, което определя стила на театъра – дали е драматургичен или авторски.
Важно е да отбележим, че драматургията не е текст, а действие. Възможно е да съществува драматургия без текст. Композирането на текста, селектирането, поставянето в драматургична рамка, това е авторски театър. Актьорите също се изявяват като композитори на действието и съ-автори.
ФАТ не разделя авторските представления на „независими“, „професионални“, „любителски“ или „държавни или общински“. Във всички сектори има авторски представления, а знакът на равенство между „авторско“ представление и „независимо“ представление е нерелевантен – предстои да премахнем заблудата, че авторското представление е експериментален продукт с недоверчиво качество, произведен от авангардни независими артисти. Има много примери за авторски представления в държавните, общински, независими и любителски структури.
„Авторски театър“ е словосъчетание, избрано от организаторите на фестивала, което по най-добър начин може да определи тази артистична дейност на български език. Световното му название е devising theatre. Също може да се нарече „съчинен театър“ – театър, който се създава в момента на репетициите от- до, често засяга актуални социални или общочовешки теми, които вълнуват целия екип и/или обществото.
Характерно за процеса на АТ е, че винаги има артистичен лидер на екипа – концептуалист. Това е един човек, от когото тръгва идеята и който оформя произведението в неговата цялост. Въпреки не така конкретните роли, както в драматургичния театър, в АТ има определени роли в организацията, но има и едно вълнуващо съмишленичество на екипа, което зарежда процеса с една неповторима енергия.
И тук идва още нещо характерно за АТ – преди текста по важност е екипът. Точно с тези хора, в този момент може да се създаде точно този продукт. В конвенционалния театър в повечето случаи всичко е много ясно и предвидимо. В АТ се работи с тънка и чуплива материя, а резултатът е несигурен, понякога може да има етапи на неувереност и несигурност.
В Авторския театър (АТ), за разлика от Драматургичния театър (ДТ), ролите се размиват – хореограф, артист, драматург, режисьор. Има особена синергия, известна равнопоставеност в екипа, нехарактерна за ДТ – всички участници са и създатели. В АТ всеки допринася, всеки работи с лични ресурси, преживявания, а инвестицията (емоционална, физическа и финансова) понякога е рискова.
Интересно е, че повечето колеги споделят, че са „открили“ АТ поради някаква нужда – емоционална (да се изразят по най-верния за тях начин) или чисто практическа (авторските права са много скъпи).
В АТ има нещо анархистично, нещо съзаклятническо и носи много повече емоции, от тези които дава установения закрилящ начин за правене на театър, където имаш повече яснота и сигурност.
*В дискусиите участваха: Цвета Балийска, Ованес Торосян, Петя Стойкова, Искра Проданова, Светлозара Христова, Николай Гундеров, Неда Соколовска, Живко Желязков, Стефания Георгиева, Благой Бойчев, Петър Пашов, Здрава Каменова, Деляна Ангелова, Яна Генчева. Благодарим и на всички, които присъстваха на живо и участваха в дискутирането по темата!
Цитати от дискусиите:
„Авторския театър (АТ) изисква концентрация и мобилизация на всички сили и умения и пълен фокус на вниманието, който не е възможен в бита ни днес и без пълно отдаване на процеса, с усет за формата и полифония на средствата“ Петър Пашов, режисьор
„Когато те стяга обувката на повече от 1 място няма как да не стигнеш до АТ, когато не ти стига да си просто изпълнител, а и създател, когато имаш теми, които те вълнуват неминуемо стигаш до създаването на АТ. За мен театърът е възможен само в тази му форма- авторската“ Здрава Каменова, актриса и драматург
„Нещо много важно е, че ФАТ обединява хората, които се занимават с АТ и ще се случи смесване на публики и зрителите, които следват някой от творците ще видят и спектакли на други творци.“ Ованес Торосян, актьор и режисьор
„Много е важно да се случват такива събития като Фестивала на авторския театър, които ще привличат нови публики“ Петя Стойкова
„България има нужда от този фестивал, той се е родил от необходимост, особено важен е за младите творци, които им предстои да се реализират- всяка година завършват все повече актьори. АТ има нужда от дом, точно като този фестивал. Комуникацията между творците и зрителите е много важна за мен. АТ има отдавна в БГ, но масовата публика знае само няколко имена- Мариус, Камен Донев и дотам. Всичко друго е с клеймо „щом не е в театър е странно, щом ние не ги знаем значи едва ли е добро.“ Ованес Торосян
„Когато искаш да изразиш нещо, нещо да кажеш, не мислиш за това какво правиш дали е авторски театър или не, а търсиш начин да достигнеш до публиката си“ Искра Проданова, актриса
„АТ е съмишленичество на екипа, който създава един продукт, случване, което се разпределя между всички участници и то носи със себе си големи вълнения, както и доза риск, но може би затова е толкова притегателно“ Ива Караманчева, актриса
„Прекрасно е, че говорите за Авторския театър, като ветеран от 1986г, участник в първото авторско представление „Синтез“ се чувствам силно свързан с него. Дистанциран съм от дефиниции, те са подводни мини, но отговорът какво е АТ се крие в двете думи „автор“ и „театър“. АТ изключва актьора в голяма степен и включва автора, който пък включва електрически ток през проводника на своята драматургия.“ Николай Гундеров, режисьор
„Формата не е била първа в нашата работа, а необходимостта- един артист се изразява по необходимост- когато има нуждата да каже нещо- какви изразни средства ще ползва- се разбира в хода на работата. Съдържанието е по- важната част, формата идва естествено.“ Светлозара Христова, актриса
„Театърът е индивидуално занимание- акцентът е върху уникалното вътрешно човешко съдържание и умението на артиста да изгради свой почерк, свой стил и свой собствен театрален език. АТ е театърът на уникалната творческа индивидуалност и уникалното вътрешно човешко съдържание, която е безкомпромисно защитена и изявена в пространството на един спектакъл и един театрален процес.“ Петър Пашов, режисьор
„АТ има многопосочни избори, но в един момент се налага да дойде етапът, в който естетически трябва да се изготви, определи и прецизира драматургията/хореографията, а взаимодействието на различните изразни средства изграждат цялата динамика в представлението.“ Живко Желязков, хореограф
„Дефиницията за Авторския театър е- „достатъчно добър театър“! Като кажеш АТ в съзнанието на зрителя има асоциация за експеримент, за нещо странно, а това не е така, даже в повечето случаи е много по- качествено от това, което се предлага в конвенционалния театър!“ Ованес Торосян, актьор и режисьор
„Без движеща сила и човек, който движи всичко- не може да се случи АТ. Много бих искала това да се случи и в малък град.“ Яна Генчева, актриса
„Аз водя процеса, но в творческата му част всеки от участниците се включва много активно и всеки дава много от себе си. Винаги съм отворена към обсъждане и промени. Използвам много импровизационни техники при търсенето на изразните средства на представлението, всеки участник участва с идеи, а аз генерирам голяма част от съдържанието. Накрая сглобявам всичко в едно общо цяло и хоп- имаме ново представление.“ Стефания Георгиева, хореограф, Атом Театър
„Авторството търсим в произхода на драматургията. Текстът не е драматургия. Компилацията от текстове на други автори в една драматургична рамка също е авторски театър. АТ се създава от тези, които го изпълняват. Дори когато се ползва текстове на други автори- ти като композитор на текстовете си автор на драматургията.“ Неда Соколовска, режисьор
„АТ е естетическо и методологическо понятие. АТ не е задължително свързан с колаборация и синергия. Колкото е по- индивидуална формулировката, през субективната гледна точна на артиста- толкова по- вярно ще бъде, защото колкото автори, толкова и формулировки“ Петър Пашов, режисьор
„Намирам нещо много красиво в това, че въпреки различните посоки, в които всички ние работим- чисто философски и като смисъл това, което правим има много общо.“ Живко Желязков, хореограф
„Въпросът за развиване на публиките е много важен, не само да се създаде продукт, а хората, които ще консумират продукта да го разберат и да достигне до тях. Вярвам, че ФАТ е необходимост, а неговият хибриден формат го прави още по- ценен – пряката работа с публиката, която е въвлечена и като изпълнител в работилниците. Така те се доближават много повече до разбирането за това какво е театърът. Комуникацията с публиката трябва да продължи да се развива.“ Деляна Александрова, координатор на ФАТ.
„Ние работим в подобни условия и създаваме проекта от самото му възникване, автори сме и на неговото финансиране. Ние не сме първите, преди нас са работили много хора- Теди Москов, Мариус Куркински, Театър Сфумато- Маргарита Младенова и Иван Добчев- ние не стъпваме на буренясала земя в България, те са работили в дори още по- сложна ситуация.“ Неда Соколовска, режисьор